Луфата не е морска гъба и не е синтетика. Това е сушеният плод на Luffa cylindrica — увивно растение от семейство тиквови, роднина на краставицата и тиквата. Когато плодът презрее, месото му изсъхва и остава само влакнестият скелет; той се изчиства, изсушава и това е гъбата, която държите. Растението се култивира и обработва в Испания.
Как се усеща
На сухо е твърда и груба — повечето хора при първо докосване решават, че е прекалено остра. След половин минута под водата се омеква чувствително и става приятна на допир. Ако искате по-силно изтриване, използвайте я почти суха; за мек жест я накиснете добре преди това.
Как да я поддържате
- Изплаквайте след всяка употреба и изстисквайте водата.
- Окачвайте я да съхне на въздух, не я оставяйте в затворения ъгъл на душ-кабината. Луфата изсъхва бързо, ако има въздух около нея — и точно това определя колко дълго ще изкара.
- На всеки две седмици я изплаквайте с гореща вода и я оставяйте да изсъхне напълно.
Колко издържа
Около 4 месеца при редовна употреба. Краят ѝ се познава по това, че влакната се размекват, разхлабват и започват да се ронят — това не е дефект, а износване. След това гъбата е растителен материал и може да отиде в компоста или в кафявия контейнер.
Какво да имате предвид
Луфата е абразивна. Не е за лице, не е за разранена или възпалена кожа и не е за ежедневно търкане на едно и също място — два-три пъти в седмицата е достатъчно. Всяка гъба е различна: размерът, формата и цветът варират, защото всяка идва от различен плод. Отделни твърди влакна по ръба може да се подрежат с ножица.